Годината е 1965, действието се развива в университетски град в Кънектикът, а полицията все още не използва психологическия профил за разкриване на серийните убийци. Лейтенант Кармайн Делмонико трябва да се учи сам в хода на разследването, в което убиецът е винаги две стъпки пред него.
Историята започва, когато в изследователски център по неврология са намерени части от тялото на младо момиче.
Бързо става ясно, че убиецът най-вероятно е служител на изследователския център и това не е първото му убийство. Жаден за кръв, той изобретателно и нагло се прицелва в определен тип момичета.
Заподозрените са много: богат и амбициозен млад индиец, който се стреми да спечели Нобелова награда; професорът, който ръководи института и върши странни неща в мазето си; невротичен специалист по епилепсия с международна известност; неврохимик с вкус към добрата храна, виното и музиката; японец с редки и необичайни занимания и икономическият директор на института Дездемона Дюпре, корава жена, стъпила здраво на земята, към която Делмонико изпитва все по-силно и опасно привличане.
Серийният убиец се развихря и става още по-брутален. В същото време самотникът Делмонико и силната, но и енигматична госпожица Дюпре навлизат по-дълбоко в тайните на заподозрените, докато стигат до стара семейна тайна, скандална и ужасяваща. Но дали в нея се коренят причините за убийствата?
Колийн Маккълоу майсторски поддържа напрежението и не разкрива истината до последната страница, а развръзката идва като гръм от ясно небе.
Никос Костакис про Вязовский: Кодекс врача [litres] (Альтернативная история, Попаданцы)
05 05
– Полиция бы сразу доложила, – покачала головой княгиня, подошла к одной из икон. – Смотрите, Евгений Александрович! Какая тут древняя роспись
__________
Княгиня (!) называет иконы росписью.
Окультуренная княгиня.
pulochka про Карина Демина
03 05
О книге"Леди,которая любила лошадей"
Язык мой-враг мой! Мадам Лесина-Демина и т.д ! Вы пытаетесь подражать эпохе? Ну ,а что в итоге-дебри дремучие. Вы сами -то можете до конца прочитать свои опусы? И ведь в каждой истории ………
Олег Макаров. про Фаберже
02 05
Первые две книги серии читал с интересом, на третьей остановился
Надоело. Постоянные описания «технологии изготовления» и рутина затмевают ту немногую движуху, которая всё-таки есть