В своето белетристично творчество Мирча Елиаде (1907–1987) тръгва от идеята на Кант, че пространството и времето не съществуват активно, а са плод на чистата интуиция, като развива концепцията си, че „възвишеното“ съвсем не е изчезнало от света, че съществува и днес, макар и примесено със „земното“. Разположени в неповторимото пространство на довоенния Букурещ, с нажежените от лятното слънце асфалтови улици, с чокойските каменни къщи дворци, градините оазиси и кварталните кръчми — местата, в които се раждат митовете и символите на Мирча Елиаде — героите в тази проза са обикновени, незабележими хора, водещи най-банално съществуване. Но в определен момент (без самите те да разберат), те правят фантастичен „скок във времето“. И останали в същото „букурещко пространство“, но вече в друго време, не подозират, че нещо се е случило, че светът около тях се е променил. Мирча Елиаде създава един оригинален, фантастичен свят — твърде странен и дори езотеричен, в който поезията на старата букурещка улица се слива с поезията на древните митове, дошли сякаш от глъбините на земята.
Isais про Перес-Реверте: Добрые люди [Hombres buenos ru] (Исторические приключения)
05 06
Век Просвещения... интриги и заговоры, плащи и шпаги, тайные общества и безродные авантюристы, маски и пасквили, философия везде, даже в будуаре, а эротика -- во дворцах, безбожные аббаты и знаменитые разбойники, роскошные ……… Оценка: плохо
Dead_Space про Ханс Хенни Янн
05 06
Сейчас читаю трилогию «Река без берегов», заметил что последний, неоконченный роман «Эпилог», так и не появился в онлайн-библиотеках. Я до конца ещё наверное не скоро дойду, но очень бы хотелось его увидеть тут.
