Те знаят какво е смъртта. Затова умеят да ценят живота. Научили са ги да воюват, но не са ги научили да живеят в свят, където законът е безсилен. Бившият капитан от спецназ Сергей Пастухов и другарите му се озовават в центъра на смъртоносно разчистване на сметки между новите господари на руския бизнес…
Човекът, който ни интересуваше, не посрещна никой. Него го чакаха. А това са различни неща.
Освен нас го чакаха четирима. Двама пристигнаха с бяла „Нива“ с мурмански номера. Шофьорът на нивата старателно си даваше вид, че няма нищо против да си докара нещо отгоре, но не му върви с клиентите. Партньорът му с равнодушен вид седеше върху плосък камък край пътя, пушеше, плюеше през зъби и гледаше към затвора изпод нахлупеното над челото кепе. Когато вратата на административния корпус се отваряше, вадеше от джоба си снимка, взираше се и сравняваше.
Двама други чакаха в малък син джип „Сузуки Самурай“ на седем километра от затвора. Тези бяха по-сериозно въоръжени, най-малко с калашници.
Олег Макаров. про Пепел доверия
26 10
Интересно. Очень долго раскачивается сюжет, до движухи доходит после середины, но написано хорошо и читается достаточно легко.
Отличная идея причин и развития апокалипсиса. Реально триллер.
дядя_Андрей про Каратист
23 10
Какие-то однообразно у ГГ всё получается. Что в каратэ, что с девушками. И, на мой взгляд, произведение излишне перегружено специфической терминологией. Ладно, мне она знакома, а вот неподготовленный читатель может и завязнуть.
mysevra про Дочинец: Многії літа. Благії літа [uk] (Современная проза)
20 10
Так гарно, душевно та мудро. Доки не згадується втеча, описана у інший книзі – «В’язень замку Паланок». Тоді вже всі слова автора сприймаються як лицемірство. Оценка: неплохо
