Осем години след като е напуснала Ланскене, Виан Роше се е установила в Париж с Рижия и с двете си дъщери, Анук и Розет, и отново е в мир със себе си.
Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън...
И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка върху преплетените съдби на мнозина.
Отец Франсис Рейно е загубил доверието на своето паство, обвинен е в подпалвачество и си е навлякъл неприязънта на мюсюлманите от квартал Ле Маро. Животът му е в опасност.
Ще съумее ли Виан с магията на своя шоколад и с уханните праскови на Арманд да се противопостави на опустошителните ветрове на промяната, да примири наглед непримиримото, да разбули болезнената истина за събития и хора?
akorish про Роман Юрьевич Прокофьев
12 05
Стеллар оставил положительные чувства, хотя последняя книга была нудноватой лично для меня. Но это не отменяет, того, что время потрачено не зря.
akorish про Джордж Оруэлл
12 05
1984 лучший перевод - это Леонид Бершидский. Сильная книга в отличном современном переводе. Почему так легко читается по сравнению с другими переводчиками? Да по тому, что современно адаптировано.
Очень рекомендую именно в его переводе.