Ърнест започна тази книга в Куба през лятото на 1958 г., работи върху нея в Кечъм, щата Айдахо, през зимата на 1958–59, взе я със себе си в Испания, закъдето замина през април 1959, върна я в Куба и после в Кечъм през есента на същата година. Той завърши книгата в Куба през пролетта на 1960, след като я беше оставил известно време, за да напише друга книга — „Опасно лято“, — в която се разказва за борбите с бикове в Испания през 1959 г. и ожесточеното съперничество между бикоборците Антонио Ордонес и Луис Мигел Домингин. В Кечъм през есента на 1960 г. той внесе някои поправки в настоящата книга. Тя се отнася за годините 1921–1926, прекарани в Париж.
Мери Хемингуей
„Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един безкраен празник.“
Из писмо на Ърнест Хемингуей до негов приятел (1950 г.)
Поради причини, основателни за автора, редица места, хора, наблюдения и впечатления не са включени в тази книга. Някои от тях трябваше да останат в тайна, а други са общоизвестни, за тях много се е писало и сигурно много още ще се пише.
Не се споменава за стадиона „Анастаси“, където боксьорите прислужваха като келнери на масите, разположени под дърветата, а рингът беше в градината. Нито за тренировките с Лари Гейнс, нито за големите мачове от по двадесет рунда в Сирк д’ивер. Нито за такива добри приятели като Чарли Суини, Бил Бърд и Майк Стрейтър или Андре Масон и Миро̀. Не се казва нищо за нашите пътешествия в Шварцвалд и за еднодневните излети из горите около Париж, които тъй обичахме. Хубаво би било, ако всичко това бе влязло в книгата, но засега ще трябва да минем без него.
Читателят е свободен да приеме тази книга като роман. Но винаги е възможно роман като този да хвърли светлина върху неща, за които е писано като за реални факти.
Ърнест Хемингуей
Сан Франциско де Паула, Куба 1960
Анни-Мари про Петросян: Дом, в котором... (Современная проза, Магический реализм)
18 11
Книга странная. Необычная и ни на что не похожая. Собственно, хоть какие-то параллели я лично смогла провести только с книгой "Мастер и Маргарита". И вовсе не потому, что они похожи. Просто в обеих книгах присутствует то, ………
Nicout про Резанова: Чудо и чудовище (Историческое фэнтези)
18 11
дурацкий знак качества"
Давно, во времена совка, прошел международный конгресс детективов. Утром выясняется, что около кровати председателя конгресса кто-то насрал. Начинают допрашивать делегации. Французы говорят - это ………
mazay про Arladaar
18 11
Жеке сегодня, как минимум, под 70. Так что Аня могла бы быть Жекиной внучкой. Тем более, что писал, всё-таки, мужчина. Или диктовал!
Олег Макаров. про Максимушкин: Бомбардировщики (Альтернативная история)
17 11
строители коммунизма и последователи национал-социализма решили объединиться" ... вот это аттракицон срывания всех и всяческих масок
Удивительно, что автор не привлечён до сих пор ни по какой статье
mysevra про Панов: Яр(к)ость [litres] (Социальная фантастика)
17 11
Хорошо, но преследует ощущение, что это компиляция старых текстов и идей, вплоть до того, что начинаешь заранее узнавать ещё не прочитанные диалоги и сюжетные повороты. Продолжение не заинтересовало. Оценка: хорошо
mysevra про Гитин: Эта покорная тварь – женщина (Психология, Эротика, Секс)
17 11
Читано давно, во времена босоногой юности. И впечатление произвело ошеломительное. Мерзкое, но ошеломительное. А сейчас бегло просмотрела: ну да, как в той притче, в которой кто за что подержал слона, тот так его и описал. ……… Оценка: плохо