„Дневникът на една нимфоманка“ е разтърсващата история на образована французойка от добро семейство, която описва житейското си израстване посредством сексуалните си връзки: с гробарите в едно гробище, с безскрупулен полицай, с непознати хора на неочаквани места… Приключенията й са плод на най-голямата свобода, присъща на човека: онази, която той си предоставя сам.
Този особен начин на общуване я прави жертва на негодник, който превръща живота й в ад. За да избяга от болката и да задоволи ненаситното си любопитство, тя постъпва в агенция за елитни компаньонки. Там се сблъсква със слабостта на мъжете, с тяхната уязвимост — мъже с доказан престиж, бизнесмени, политици…
Това е книга, която не оставя никого безучастен. Една страстна изповед без цензура, която показва, че дори в самия ад може да срещнеш любовта.
Никос Костакис про Вязовский: Кодекс врача [litres] (Альтернативная история, Попаданцы)
05 05
– Полиция бы сразу доложила, – покачала головой княгиня, подошла к одной из икон. – Смотрите, Евгений Александрович! Какая тут древняя роспись
__________
Княгиня (!) называет иконы росписью.
Окультуренная княгиня.
pulochka про Карина Демина
03 05
О книге"Леди,которая любила лошадей"
Язык мой-враг мой! Мадам Лесина-Демина и т.д ! Вы пытаетесь подражать эпохе? Ну ,а что в итоге-дебри дремучие. Вы сами -то можете до конца прочитать свои опусы? И ведь в каждой истории ………
Олег Макаров. про Фаберже
02 05
Первые две книги серии читал с интересом, на третьей остановился
Надоело. Постоянные описания «технологии изготовления» и рутина затмевают ту немногую движуху, которая всё-таки есть
Прочитавшие эту книги читали: