Трогателен и емоционален роман за скръбта, любовта и новото начало…
Франки бяга от погребението на годеника си — събитие, което преобръща целия ѝ живот. Алекс е първата любов на младата жена и двамата са заедно още от гимназията. Плановете за семейство и живот „докато смъртта ни раздели“ са пометени фатално от нелеп инцидент. И сега Франки се отправя към затънтена местност в горите на щата Вашингтон.
В бунгалото, собственост на семейството на Алекс, ги няма лелите ѝ, които да я нахранят, дори когато ѝ липсва апетит, няма го и голямото шумно и лудо италианско семейство, което винаги се грижи за всеки свой член. Там обаче Франки среща Джак и неговата очарователна малка дъщеря, сближава се с екстравагантната Мериъм и преоткрива по-малката си сестра Бела, с която са се отдалечили една от друга през годините. Неочаквано и без да го е търсила, Франки намира нови приятели, които не само ѝ помагат в този тежък момент, но успяват да ѝ върнат вкуса към живота и към невероятната италианска кухня, която предлага рецепти и за тъжни, и за щастливи дни.
И Франки разбира, че не може да се крие нито от семейството си, нито от миналото си, нито от истината за Алекс, която предпочита да не научава. Този забележителен роман е истинско пиршество за сетивата и носи послание за прошка, надежда и много начини да откриеш любовта и да дариш обич.
Красива приказка за любовта и загубата, и за начините, по които семейството, приятелите — стари и нови, и дори едно пролетно ризото с топъл бананов хляб могат да донесат облекчение, промяна и надежда.
дядя_Андрей про Каратила
27 10
Собственно, "про единоборства в 80-х" не так уж и много. Даже не гарнир, а, так, приправа. Больше про всякие криминально-коммерческие дела. Оно и понятно, "время было такое". Так же национальная составляющая присутствует. ………
Sello про Кутзее: Медленный человек [Slow Man ru] (Современная проза)
27 10
Вопросы, которые поднимает в своем романе Кутзее, скорее, можно отнести к категории трудноразрешимых, таких, что увязаны, в первую очередь, с поведением и психологизмом ГГ, чью жизнь разделила на "до" и "после" авария на дороге, ……… Оценка: отлично!
Олег Макаров. про Дэн Перцефф
27 10
А почему его называют "американский журналист", если очевидно, что это российский автор под псевдонимом?
Олег Макаров. про Пепел доверия
26 10
Интересно. Очень долго раскачивается сюжет, до движухи доходит после середины, но написано хорошо и читается достаточно легко.
Отличная идея причин и развития апокалипсиса. Реально триллер.