За основа на книгата „Крал Артур“ Р. Л. Грийн е използувал всички възможни източници на тази легенда от XII век насам — стари френски предания, средновековни английски поеми, уелски оказания, хроники и летописи, немски литературни обработки, поетични варианти. Най-голяма е ролята обаче на произведението на английския писател Томас Малори „Смъртта на Артур“, написано преди повече от петстотин години.
Реалното съществуване на крал Артур не е доказано със сигурност1. Но в много исторически паметници (записи на келтски митологически сказания, латински текстове с хроникално-исторически характер, поеми от втората половина на VI век) се споменава за племенния вожд Артур от V—VI век, предводител на военни отряди2. Според съветския литературовед Д. Михайлов „корените на сказанията за Артур се крият в далечното минало, в «тъмната епоха» на V—VII век, и още по-далече — във вярванията и сказанията на дохристиянска и доримска Британия, в културата на древните келти. Келтският елемент в тях е най-стар и най-значителен“. Това помага да се обясни мистичният култ към Свещения Граал, който съвсем не представлява една чисто християнска легенда, а наслояване на езически митове. В Граала са виждали и „вълшебния котел“ от ирландския фолклор, в който приготвяли храната и питието на божествата, и трансформирания „рог на изобилието“ от гръцката митология, и магическия философски камък на алхимиците3. В цикъла за крал Артур той е олицетворение на рицарското начало, символ на висши добродетели и съвършенство. Смята се, че Логрия е старинно келтско название на Англия; тайнствената страна Авалон не е християнският рай, а Островът на блажените от келтската митология.
Известният английски писател Р. Л. Грийн е автор на множество книги за деца, между които „Робин Худ“, „Разкази за гръцките герои“, „Разказ за Троя“, „Сполуката на Троя“, „Скандинавски митове“, „Разкази за древния Египет“, „Книга за драконите“ и др.
„Големите легенди, както и най-хубавите приказки, трябва да се преразказват във всяка епоха — в тях винаги може да се намери нещо ново. Всеки преразказ ги представя в неочаквана и по-ярка светлина пред новото поколение, а в това е същността на тяхното безсмъртие“, казва Р. Л. Грийн.
Никос Костакис про Конюшевский: Иной вариант (Альтернативная история)
21 08
эти скоты поняли, что народ уже до последней черты дошел, вот и приняли закон о терроризме, под который попадает любой, неугодный власти.
____
Хм! А ведь писано-то еще в 2011 году!
Дей про Дворянин с понедельника
21 08
Вскорости устала от телеграфно-рубленых бездушных диалогов и закрыла сей опус.
mysevra про Майер: New Moon [en] (Любовная фантастика)
20 08
О как. Забрать подарки и оставить без защиты, предварительно установив неоновую стрелочку «Вкусное – здесь! Отомстите смертной!» - это, конечно же, высшая форма самоотречения. «Я иду на эту жертву ради твоего же блага, дорогая» ……… Оценка: плохо
mysevra про Чернявский: Гиблый уезд (Ужасы, Фэнтези)
20 08
У автора удивительнейшим образом сочетаются хороший слог, незаезженные истории и желание выразить свои верноподданнические чувства. Ну-ну. Жду продолжения. Оценка: хорошо