Във втория си роман „Колекционери на смърт“ Джак Кърли сблъсква криминологията с изкуството. Резултатът е трилър който захапва като акула читателското внимание и не го пуска до последната страница.
На двамата детективи Карсън Райдър и Хари Нотилъс е възложен особен случай — разследването на поредица странни убийства, чийто мотив е скрит трийсет години назад във времето.
Уликите водят до известния художник и сериен убиец Марсдън Хекскамп, осъден преди трийсет години и застрелян от своя предана последователка в деня на произнасянето на присъдата. Слуховете за неговата тайна колекция картини, наречена „Изкуството на сетния миг“, изведнъж се оказват истина, когато парчета от тях се появяват на местопрестъпленията. Двамата детективи започват да събират парчетата от картините, за да сглобят пъзела и да разкрият убиеца, но скоро откриват, че не са единствените.
Карсън и Хари ще разрешат случая едва когато разбулят тайните около живота и смъртта на Марсдън Хекскамп.
Стилът на Джак Кърли е съчетание на черен хумор и пиперлив жаргон в традициите на класическия полицейски роман.
Никос Костакис про Петр Алмазный
29 07
Nicout, не будем спорить, был ли доступен автору приведенный вами список "гранита науки".
Вполне достаточно того, что тост шашлычника из "Кавказской пленницы" ("Так випьем за кибэрнэтикэ!") был услышан каждым обывателем ………
Nicout про Петр Алмазный
28 07
Как насчет совкового утверждения "генетика и кибернетика - продажные девки империализма"? :-)
"Посмотрим на хронологию.
1948 год. Вышла книга «Кибернетика, или управление и связь в животном и машине» Норберта Винера.
В ………
